С нашата схема за бюджета има два подхода. Първият е фискалната консолидация и за да е добра, трябва да е разходна. Може да има приходни мерки, но няма щастливи такива. Когато ги правиш, означава, че увеличаваш или утежняваш бизнес средата, което води до намаляване на икономическата активност, или вдигаш данъци и пак води до същото, каза в интервю пред БНР бившият заместник финансов министър Любомир Дацов, член на Фискалния съвет.
„Така че запушването на дупки води до негативен план и не са много ефективни, но те са крайна мярка, когато е сериозна държавата. Обикновено държавите имат проблем с разходната част и е логично и редно, когато си взел грешни решения предходната година, ще трябва да върнеш нещата в нормална ситуация. Подходът е през разхода, или увеличаваш фискалните агрегатите – заплати, издръжка, пенсии, субсидии, социални, с по-малък процент от ръста на БВП, който очакваш и така относителният дял е по-нисък.
Другото, което е устойчиво, е, когато правиш структурни реформи. В момента нямаме заявка за структурни реформи, които са по-комплексни, изискват повече работа и знания, но те решават проблемите на държавата занапред. Първият подход не е устойчив, вторият е устойчив, но разликата е в икономическия смисъл и резултатът за държавата като развитие е добър“, обясни Дацов.
В предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ финансистът коментира ще имаме ли внесен до края на седмицата нов бюджет на държавата за 2027 г, как точно преговаряме с Брюксел и за какво по бюджета, ще спазим ли изискванията на ЕК за параметрите на бюджета в ситуация на свръхдефицит.
„Говоря от лично име, а не за позиция на Фискалния съвет, защото нямаме позиция по този въпрос“, заяви Доцов.
Той разясни, че от 2 години има промяна в т. нар. рамка на ЕС, която засяга не само България, а инвсички държави в ЕС“:
„На базата на тази рамка има фискални правила, които представляват най- общо, зоната, която не трябва да напускаш, за да осигуриш обща политика и синхронизация, така че като Съюз да вървим напред и да има интеграция, като в едно семейство.“
Дацов обясни, че сред страните членки на ЕС има 3 категории в зависимост от тези резултатите:
„Първата е страни под 3% дефицит и дълг под 60% от БВП – тези страни могат да правят каквото си искат с бюджета и нямат никакво задължение дори отделните детайли да съгласуват, стига фискалният път да го спазват. Втората категория за тези, които евентуално нарушават процедурата, но дългът им е под 60%, това е категорията на България. И другите страни са, които надхвърлят 90% на дълга от БВП.
Разликата е в периодите, в които трябва да постигнат тези критерии, в единия случа е 4-годишен период, другия е 7-годишен. Там имате структурни проблеми не само в бюджета, а и в икономиката и всички функциониращи системи. Онова, което интересува ЕК, имат математически модел, който показва какви резултати трябва да се постигнат и показва с колко % вяска година могат да растат нетните разходи на бюджета, така че в 4 или 7-годишен период да постигнеш фискална стабилност.“
Според него, това което се изчаква от изпратения в Брюксел бюджет, е да се направи анализ за истинската стратегия на правителството и как ще го постигне. „А засега може само да се предполага какъв им е подходът“, посочи Дацов.
Той коментира и какъв е рискът управляващите да не овладеят разходната част на бюджета.