Кръводаряването трябва да стане по-популярно, да има повече доброволци, които да даряват кръв.
Това заяви пред БНР Анета Драганова – председател на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването.
„Когато няма кампания, когато няма популяризация на това, че един доброволен акт на кръводаряване спасява човешки живот, всъщност проблемът ще остане същият„, подчерта тя в интервю за предаването „Преди всички“.
„Пациентите не са длъжни да осигуряват кръводарители, за да бъдат хоспитализирани или за да им бъде извършено планово оперативно лечение“ – това посочи вчера заместник-министърът на здравеопазването д-р Николай Вълов в отговор на запитване на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването. От асоциацията са поставили въпроса относно практиката на лечебни заведения да изискват представянето на дарителски бележки за определен брой кръводарители като условие за хоспитализация или извършване на оперативно лечение, както и относно поставянето на териториални ограничения по отношение на мястото на кръводаряване.
„Кръводаряването е доброволен акт и няма значение в кой град е дарена кръвта, за да може пациентът да се възползва от това кръводаряване. И по закон, както министерството ни е отговорило, нямат право болниците да изискват бележки и кръводаряването да е точно сега, на секундата, на минутата. Знаем, че кръв не достига, малко са кръводарителите. Може би има грешка и в нас, от пациентските организации, че твърде малко популяризираме тази тема като доброволчески акт в обществото и че доста хора се нуждаят от кръв, но за съжаление тук кръвта е изискана да е точно от определени градове, което няма смисъл, няма логика. Все пак ако тя е спешна, този пациент трябва ли да умре, защото кръвта е дарена в Старата Загора или Бургас? Това е идеята – който може да дари, за да се спаси човешкият живот“, коментира Драганова.
По думите ѝ болниците не би трябвало да изискват бележка за дарена кръв:
„Тя сама по себе си не носи никакъв юридически акт. За съжаление, тази практика най-често се случва с тези бележки при планови операции – да се изискват на пациентите като гарант, ако нещо се случи с тях, те да имат веднага тази кръв, която е нужна за кръвопреливане. За съжаление, в спешните случаи много често има и фатален изход, защото действително това, което има като кръводаряване за нашата страна, то е с недостиг и това не се говори. Това е от много време насам, то се замита под килима. Това също важи при донорските ситуации“.
Кръводаряването е нещо, което допринася за спасяване на човешки животи, категорична бе тя.
„За съжаление, не е достатъчна кръвта, която се кръводарява за нашата страна, и затова се получават тези парадокси“.
Анета Драганова подчерта, че в такива случаи се създава напрежение в пациентите, както и недоверие към системата.
Тя коментира и реформата в Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Според нея не трябва да се пипа ролята на Съвета. По думите ѝ една реформа не бива да се прави със съкращения, а с надграждане.
„Диалогът просто ни е скъсан по всички теми с Министерство на здравеопазването„, подчерта Драганова и допълни, че системата не трябва да се променя от горе надолу, а от долу нагоре.