Агенцията по заетостта отчита 49 179 разрешения, становища и регистрации за достъп до пазара на труда на граждани на трети държави през 2025 г. Това обаче не означава, че всичките 49 179 души са пристигнали в България, започнали са работа и са останали заети през цялата година, коментират от Българската стопанска камара (БСК).
Публичните данни все още не позволяват да се установи точният брой на гражданите на трети държави, които реално работят в България в определен момент. Затова от работодателската организация настояват за обща информационна система, която да свързва издаденото разрешение с визата, влизането в страната, започването и прекратяването на заетостта.
Агенцията по заетостта и ИА „Главна инспекция по труда“ не измерват едно и също, обясняват от БСК:
- данните на АЗ показват административните процедури за предоставяне на достъп до пазара на труда;
- данните на ГИТ показват постъпилите уведомления за действително започване на работа в обхванатите от уведомителния режим случаи.
Данните на двете институции показват защо броят на приключилите административни процедури не бива автоматично да се приема за брой на реално започналите работа лица.
България не прави изключение от останалите членки на Европейския съюз, а също и от много други държави, при които и демографската картина и други фактори водят до недостиг на кадри – подчерта пред БНР-Радио София Жасмина Саръиванова, директор „Индустриални отношения“ в направление „Защита на работодателските интереси“ в БСК:
„Говорим за недостиг на всякакъв вид кадри, от всякакви браншове и сектори, за всякакви специалности и квалификация. Всичко това води до необходимостта да има внос на работници.“.
По думите на Саръиванова у нас процентът на работниците от трети държави не е толкова голям, колкото понякога се преекспонира в общественото говорене. Работещите не се натрупват с течение на годините. Броят е приблизително еднакъв.
„Повече от половината вносни работници имат сезонна заетост (най-вече през лятото) – в туризма или земеделска работа – изтъкна. Те не изместват българските работници. Не трябва да се спекулират, че такива хора подбиват пазара на труда с по-ниските заплати, на които се съгласяват. Съгласно законодателството – българското и европейското, един работник от трета държава не трябва да бъде дискриминиран по никакъв начин спрямо българските (местните) служители, както и не трябва да има и привилегии спрямо тях. И това се отнася и за трудовото възнаграждение, и за отпуските, и за работното време.
Няма данни наемането на работници от трети държави по някакъв начин да влияе негативно на работните заплати в страната.
Тези хора са от полза за държавата и за обществото, защото най-често българите не искат да заемат техните работни места.“ /БНР