Китай и Русия осъдиха плановете на американския президент Доналд Тръмп за противоракетния щит „Златен купол“ и „безотговорната“ ядрена политика на Вашингтон. Това стана по време на среща между президентите Си Цзинпин и Владимир Путин, седмица след като китайският лидер прие Тръмп в Пекин, предаде Ройтерс.
В изявление на Си и Путин се посочва, че планът на Тръмп за наземна и космическа система за прехващане на ракети представлява заплаха за глобалната стратегическа стабилност.
САЩ се критикуват също така във връзка с изтичането на последния останал договор, ограничаващ размера на ядрените арсенали на САЩ и Русия, който изтече през февруари, след като Тръмп не отговори на предложението на Москва да удължи срока на ограниченията с една година.
В Пекин Си и Путин, които са се срещали повече от 40 пъти, подчертаха близостта на руско-китайските връзки, които те укрепиха през 2022 г. с подписването на договор за стратегическо партньорство, по-малко от три седмици преди пълномащабната инвазия на Москва в Украйна.
За Си това бе кулминацията на динамична дипломатическа седмица, в която той се зае да представи Китай като стълб на стабилността в свят, разтърсен от търговски войни и военни конфликти в Иран и Украйна.
Докато срещата на върха с Тръмп беше посветена предимно на управлението на напрежението между двете най-мощни държави в света, срещата с Путин постави различно предизвикателство – как да се демонстрира напредък в отношенията, за които двете страни вече са обявили, че са „без граници“, коментира Ройтерс.
Но не се очерта никакъв пробив по отношение на новия мащабен газопровод „Силата на Сибир 2“, който двете страни обсъждат от години.
Преди визитата Москва даде да се разбере, че търси нови енергийни споразумения с Китай – най-големият купувач на руски петрол – включително доставки по газопроводи и морски превоз.
По време на последната визита на Путин през септември 2025 г. руският газов гигант „Газпром“ заяви, че двете страни са се споразумели да продължат с проекта „Силата на Сибир 2“ – газопровод с дължина 2600 км, който ще пренася 50 милиарда кубически метра газ годишно от Русия към Китай през Монголия.
Китай не е коментирал публично почти нищо по проекта. Въпреки че в сряда Си заяви, че сътрудничеството в областта на енергетиката и свързаността на ресурсите трябва да бъде „балансиращият камък“ в китайско-руските отношения, той не спомена газопровода.
Ключови въпроси като ценообразуването на газа остават нерешени, а анализаторите очакват преговорите да продължат години.
Кремъл заяви, че двете страни са постигнали „общо разбиране по параметрите“ на проекта, въпреки че не са договорени подробности или ясен график. /БНР