В ефира на „Нашият ден“ ви срещнахме с Младен Стефанов – заместник-директор на 192. СУ „Христо Ботев“ в Бистрица, и Никола Пашалийски – ученик в единадесети клас в същото училище. Двамата споделят своя опит и гледни точки за връзката между традиции и иновации в съвременното образование и за това как тя се реализира на практика в училищна среда.
Младен Стефанов разглежда тази връзка като необходима симбиоза. Според него традициите – включително фолклорът и народните танци – трябва да присъстват активно в училищния живот, за да не се губи връзката с корените. В тяхното училище това намира израз чрез въвеждането на изучаване на български народни танци и предмет „Български фолклор“ за всички ученици от първи до дванадесети клас. Тази линия не е в противопоставяне с технологиите, а върви паралелно с тях, така че учениците да се развиват цялостно.
По думите му, практическото съчетаване на традиции и иновации се осъществява чрез конкретни дейности. В училището функционира СТЕМ център с аудио- и видеостудио, където учениците се учат да създават записи и да използват технологиите, включително за съхраняване и представяне на фолклорно съдържание. Така технологиите не изместват традициите, а ги допълват и развиват.
По отношение на навлизането на изкуствения интелект Младен Стефанов подчертава, че това е неизбежен процес. Той вече се използва активно от учениците и ще продължи да се развива. Важното според него е не дали да се използва, а как да се прави с ясни етични норми и с разбиране за ролята му като помощник в образователния процес. Очакванията му са той да допринася за по-съдържателно обучение, без да пречи на учебния процес.
В същото време той е категоричен, че ролята на учителя не може да бъде заменена. Учителят остава централна фигура – човекът, който мотивира, обединява и предава знанието по жив и разбираем начин. Личният контакт и човешкото взаимодействие според него са незаменими, независимо от развитието на технологиите.
Никола Пашалийски потвърждава от ученическа гледна точка, че изкуственият интелект е полезен инструмент. Той улеснява достъпа до информация и подпомага разбирането на учебния материал, особено когато нещо не е било ясно. Въпреки това ефективността му зависи от умението на ученика да задава точните въпроси и да търси конкретна информация.
Никола също подчертава значението на учителя. Според него без човек, който да обясни материала разбираемо, процесът на учене не може да бъде пълноценен. Учителят има емпатия и способност да се свърже с ученика – нещо, което технологиите не могат да заменят.
Двамата разказват и за конференцията „Традиции и иновации“, която се организира за четвърта поредна година. Тя е част от учебния процес, като учениците от единадесети клас поемат изцяло нейната организация – от програмата и техническото обезпечаване до посрещането на гостите. Това превръща събитието в реален практически проект.
Програмата включва представяне на добри практики, панелна дискусия, разделена между темите за традициите и иновациите, както и работилници в различни области. Според Младен Стефанов целта е да се създаде пространство за обмен на идеи и да се покаже как едно училище може да бъде активен участник в образователния диалог.
В личен план Никола вижда връзка между обучението си и бъдещата си реализация. Той оценява предмета „Дигитални изкуства в туристическата анимация“ като полезен, тъй като дава умения за създаване и представяне на туристически продукти чрез съвременни средства като видео, снимки и уебсайтове. /БНР