В началото на 2026 година международната политика изглежда по-несигурна и тревожна от всякога. Предизвикателствата сякаш надделяват над ясните ориентири, а светът се движи в посока, която трудно може да бъде предсказана. Именно в тази обстановка неизбежно възниква въпросът: къде е мястото на България в процеса на новото глобално пренареждане и от какво зависи способността ѝ да отстоява собствена позиция?
Тези теми бяха във фокуса на разговора в ефира на „Нашият ден“, където гост беше Енчо Господинов – журналист с богат международен опит, военен кореспондент от горещи точки по света и дългогодишен дипломат, заемал високи позиции в Международен комитет на Червения кръст и в системата на Организация на обединените нации.
Краят на познатия световен ред
Според Господинов светът, оформен след Ялтенската конференция, е безвъзвратно отминал. В продължение на близо осем десетилетия международната система се е крепяла на относителен баланс между две свръхсили. След края на Студената война обаче този модел се разпада, а светът навлиза в състояние, което все повече прилича на продължителен и хаотичен преход.
Това поражда сериозни съмнения и относно ролята на международното право. Нормите и принципите, които поколения студенти изучават като фундамент на световния ред, все по-често остават само на хартия. Идеята за система, подчинена на защитата на човешките права – така ясно формулирана от Франклин Рузвелт в неговата „Реч за четирите свободи“ от 1941 година – днес изглежда разколебана и поставена под съмнение.
България в бурното море на геополитиката
На този фон българската външна политика, по думите на Господинов, страда от дългогодишно лутане. След падането на Берлинската стена страната все още търси своята устойчива посока. Формално България знае своя европейски и евроатлантически път, но вътрешнополитическите противоречия и дълбокото национално разделение често подкопават последователността на външната ѝ политика.
Членството в Европейски съюз и НАТО носи съюзнически ангажименти, но и допълнителни изпитания. Самият Европейски съюз вече не изглежда като онзи „клуб на благоденствието“, към който България се стремеше – той също е раздиран от вътрешни кризи и противоречия.
Свят без визионерско лидерство
Господинов откроява още един ключов проблем на съвременната международна система – липсата на истински визионерски лидери. В днешния свят, според него, доминира изкушението на грубата сила, а не търпеливото изкуство на дипломацията. Неслучайно той припомня мисъл на Хенри Кисинджър, че дипломацията е умението да удържиш силата, а не просто да я използваш.
Промените в глобалния баланс се усещат особено силно след срещите между лидери като Доналд Тръмп и Владимир Путин, които според Господинов могат да са поставили основите на нови, все още неясни договорености за бъдещия световен ред.
Националният интерес като ориентир
В тази несигурна среда за България остава една ключова задача – вътрешно обединение и ясно формулиран национален интерес. Той трябва да бъде водещият фар за външната политика, независимо от външния натиск и вътрешните политически разногласия.
Господинов сравнява предстоящия период с онези „кръв, пот и сълзи“, за които говори Уинстън Чърчил в началото на Втората световна война – макар и с надеждата, че кръвта ще бъде спестена. В същото време той вижда в днешната американска политика отзвук от доктрината на Джеймс Мънро, но обърната по начин, който поставя пред сериозно изпитание както НАТО, така и Европейския съюз. /БНР