Обичаи и традции за Димитровден, на който 150 000 българи имат имен ден

Църква почита днес паметта на Свети Димитър Солунски Чудотворец. На този ден професионален празник имат ковачите, техниците, инженерите и металурзите, както и строителите, проектантите и архитектите.
Според поверията Свети Димитър е покровител на зимата и студа – язди червен кон, а от дългата му бяла брада се сипят първите снежинки.
„Георги лято носи, Димитър – зима” – гласи и поговорката.
В народния календар Димитровден бележи края на селскостопанските дейности –  на сухо се прибирало ралото, а наетите ратаи се разпускали. За това на места празникът се нарича Разпус.
От този ден започва и подготовка за т.нар. „Миши празници“ – в продължение на 3 дни жените не подхващат домакинска работа, за да не разсърдят мишките и те да изядат всичко, заделено през годината.
На Димитровден се гадае по това кой пръв ще „полази“, т.е. влезе в къщата.  Ако първите полазници са момчета – през годината ще се раждат много мъжки животни. Ако са  добри и имотни хора –  годината ще е здрава, плодовита и благополучна.
В старопланинските райони гадаят и по месечината – ако вечерта на Димитровден тя е пълна, кошерите ще са пълни с мед, а кошарите – с агънца.
За Димитровден на трапезата се слагат зеленчуци, варена царевица, печена тиква и пита с ябълки. Прави се курбан от овнешко месо или пилешка яхния – ако именникът е мъж – с петел, ако е жена – с кокошка.
От този ден започват сватбите и годежите. /БНР